Има два вида хора - такива които обожават планината и такива, които нямат никакъв вкус!

Живеем в свят, в който бързината е основния проблем на всеки работещ човек. Бързаме да се събудим, бързаме за работа, бързаме да ядем, бързаме да живеем, бързаме дори и да седнем пред компютъра. Даже и тогава бързаме. Защото интернета трябва да е бърз.

А да не говорим за шумът, който ни залива отвсякъде. От коли, музика, машини... шумът просто е вътре в нас.

Но има едно място, където е блаженна тишина. Там където шумът от забързания начин на живот е някакъв лош спомен. Там където шумът от листата, от течащата вода измива цялото ни съзнание.

Има място, където можеш да останеш сам със себе си. И да бъдеш себе си. Да почувстваш цялата енергия която планината крие. И когато се отдадеш на мястото на което си, то ти се отблагодарява със същото- отдава ти се. Дава ти приказния аромат на свежест, дава ти чиста / не бутилирана вода/, дърва за огън, красота за очите и спокойствие за душата. А когато душата е в баланс, целият хаос около нас се превръща в перфектна хармония. Тогава умът притихва и решенията идват сами.  Затова и истинските богатите хора могат да отидат на море...но не въждат никакъв смисъл в това. Защото можеш да видиш себе си във всяко езеро в планината, можеш да се огледаш, а морето ще ти покаже какво има в него, ще те погълне. Буквално!

За това, и всеки планинар е човек, но не всеки човек е планинар.

Просто има хора, които предпочитат ограниченият петзвезден лукс на някой хотел, от лукса на многозвездното небе в планината. Това е един специален вид лукс, който не всеки може да си позволи.

 Статиите и снимките са защитени от Закона за авторски и сродните му права. Снимки :личен архив